тара

Речник на българския език

та̀ра съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

Библейско тълкуване: Нахоров син и баща на Авраам, Нахор и Аран — Бит. 11:24-26. Местопребиванието му бе Ур Халдейски. При първата покана на Авраам, да се пресели в Обетованата земя, Тара и цялото му домородство го придружиха до Харан, в Месопотамия, (около 1922г. преди Р. Х. ) — Бит. 11:31,32. През същата година той умря в този град на двеста и пет годишна възраст. Св. Писание ясно казва, че Тара изпаднал в идолопоклонство, или че смесвал до едно време идолослужението с поклонението на истинния Бог — И. Н. 24:2,14, а някои смятат, че и Авраам сторил същото нещо, но че после Бог, като милостив към него, го убедил в суетата на идолослужението му, и че Авраам на свой ред вразумил отца си Тара.

Грешни изписвания (1)

  • таръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ра
членувано та-ра-та
мн.ч.
членувано
звателна форма