тапетен

Речник на българския език

тапѐтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. тапѐт

Грешни изписвания (3)

  • тапетин
  • тъпетен
  • тъпетин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. та-пе-тен
непълен член та-пет-ния
пълен член та-пет-ни-ят
ж. р. та-пет-на
членувано та-пет-на-та
ср. р. та-пет-но
членувано та-пет-но-то
мн. ч. та-пет-ни
членувано та-пет-ни-те