тапетаджия

Речник на българския език

тапетаджия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • тапетаджиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-пе-та-джия
непълен член та-пе-та-джи-я-та
пълен член та-пе-та-джи-я-та
мн.ч. та-пе-та-джии
членувано та-пе-та-джи-и-те
бройна форма та-пе-та-джии
звателна форма та-пе-та-джи-йо