танин

Речник на българския език

танѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Бяло стипчиво вещество, получавано от борови шишарки и използвано предимно при обработката на кожи.
прил. танѝнов, танѝнова, танѝново, мн. танѝнови.

Грешни изписвания (1)

  • тънин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-нин
непълен член та-ни-на
пълен член та-ни-нът
мн.ч. та-ни-ни
членувано та-ни-ни-те
бройна форма та-ни-на
звателна форма