танец

Речник на българския език

та̀нец — съществително име, мъжки род (тип 8) редактиране

Значение

мн. та̀нци, (два) та̀неца, м. Остар.
1. Танц.
2. Хоро.

Грешни изписвания (1)

  • таниц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-нец
непълен член та-не-ца
пълен член та-не-цът
мн.ч. тан-ци
членувано тан-ци-те
бройна форма та-не-ца
звателна форма —

Връзки