танго

Речник на българския език

танго̀ — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. танга̀, ср. Вид танц по двойки с бавен чувствен ритъм и плъзгащи се стъпки, както и музиката към този танц. Свиря танго. Танцувам танго.

Грешни изписвания (1)

  • тънго

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тан-го
членувано тан-го-то
мн.ч. тан-га
членувано тан-га-та

Връзки