тангентор

Речник на българския език

тангентор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тан-ген-тор
непълен член тан-ген-то-ра
пълен член тан-ген-то-рът
мн.ч. тан-ген-то-ри
членувано тан-ген-то-ри-те
бройна форма тан-ген-то-ра
звателна форма