тангента

Речник на българския език

тангѐнта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тангѐнти, ж. Спец. Права линия, която се опира в една точка до окръжност или до сфера; допирателна. Чертая тангента.

Грешни изписвания (3)

  • тангентъ
  • тънгента
  • тънгентъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тан-ген-та
членувано тан-ген-та-та
мн.ч. тан-ген-ти
членувано тан-ген-ти-те
звателна форма