тамянче

Речник на българския език

тамянче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • тамънче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-мян-че
членувано та-мян-че-то
мн.ч. та-мян-че-та
членувано та-мян-че-та-та