тамбура

Речник на българския език

1. тамбура̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тамбурѝ, ж. Подобен на мандолината народен струнен инструмент с издут от едната страна корпус, с дълъг гриф, като свиренето става с помощта на перце.

Грешни изписвания (7)

  • тамбора
  • тамборъ
  • тамбуръ
  • тъмбора
  • тъмборъ
  • тъмбура
  • тъмбуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. там-бу-ра
членувано там-бу-ра-та
мн.ч. там-бу-ри
членувано там-бу-ри-те
звателна форма

2. тамбура — ед. ч. непълен член

тамбура е производна форма на тамбур (ед. ч. непълен член).

3. тамбура — бройна форма

тамбура е производна форма на тамбур (бройна форма).