таламус

Речник на българския език

тала̀мус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Структура от междинния мозък, съставена от две заоблени тела (ляв и десен таламус), които заграждат тротото мозъчно стомахче. Състои се от сиво вещество и играе роля в изразяването на емоции, във възприемането на болка, допир и др.

Грешни изписвания (3)

  • таламос
  • тъламос
  • тъламус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ла-мус
непълен член та-ла-му-са
пълен член та-ла-му-сът
мн.ч. та-ла-му-си
членувано та-ла-му-си-те
бройна форма та-ла-му-са
звателна форма