тайнопис

Речник на българския език

тайнопѝс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Начин за предаване на информация чрез кодиран писмен текст или чрез обработката му със специални химикали, за да се скрие съдържанието.

Грешни изписвания (3)

  • тайнупис
  • тъйнопис
  • тъйнупис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тай-но-пис
непълен член тай-но-пи-са
пълен член тай-но-пи-сът
мн.ч. тай-но-пи-си
членувано тай-но-пи-си-те
бройна форма тай-но-пи-са
звателна форма