тайнобрачен

Речник на българския език

тайнобра̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • тайнобрачин
  • тайнубрачен
  • тайнубрачин
  • тъйнобрачен
  • тъйнобрачин
  • тъйнубрачен
  • тъйнубрачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тай-ноб-ра-чен
непълен член тай-ноб-рач-ния
пълен член тай-ноб-рач-ни-ят
ж. р. тай-ноб-рач-на
членувано тай-ноб-рач-на-та
ср. р. тай-ноб-рач-но
членувано тай-ноб-рач-но-то
мн. ч. тай-ноб-рач-ни
членувано тай-ноб-рач-ни-те