тава

Речник на българския език

тава̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тавѝ, ж.
1. Плосък разлат домакински съд от метал с кръгла или правоъгълна форма, предназначен за печене. Голяма тава.
2. Прен. Жарг. Голяма грамофонна плоча.
същ. умал. тавѝчка, мн. тавѝчки, ж. (в 1 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • тавъ
  • тъва
  • тъвъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ва
членувано та-ва-та
мн.ч. та-ви
членувано та-ви-те
звателна форма