табуретка

Речник на българския език

табурѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. табурѐтки, ж. Ниско тапицирано столче без облегало. За много хора табуретките са по-удобни.

Грешни изписвания (7)

  • таборетка
  • табореткъ
  • табуреткъ
  • тъборетка
  • тъбореткъ
  • тъбуретка
  • тъбуреткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-бу-рет-ка
членувано та-бу-рет-ка-та
мн.ч. та-бу-рет-ки
членувано та-бу-рет-ки-те
звателна форма