табулатор

Речник на българския език

табула̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • таболатор
  • таболатур
  • табулатур
  • тъболатор
  • тъболатур
  • тъбулатор
  • тъбулатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-бу-ла-тор
непълен член та-бу-ла-то-ра
пълен член та-бу-ла-то-рът
мн.ч. та-бу-ла-то-ри
членувано та-бу-ла-то-ри-те
бройна форма та-бу-ла-то-ра
звателна форма