табу̀
—
съществително име, среден род
(тип 65)
Значение
ср., само ед. Възбрана, забрана. Езиково табу. Налагам табу. Това е табу.
Грешни изписвания (1)
- тъбу
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | та-бу | |
|---|---|---|
| членувано | та-бу-то | |
| мн.ч. | та-бу-та | |
| членувано | та-бу-та-та |