табор

Речник на българския език

та̀бор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. та̀бори, (два) та̀бора, м.
1. Остар. Турска военна дружина.
2. Дружина изобщо. Цигански табор.
3. Остар. Стан, лагер, бивак.

Грешни изписвания (1)

  • табур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-бор
непълен член та-бо-ра
пълен член та-бо-рът
мн.ч. та-бо-ри
членувано та-бо-ри-те
бройна форма та-бо-ра
звателна форма