таблетка

Речник на българския език

таблѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. таблѐтки, ж. Доза лекарство, приготвена в малка кръгла и плоска форма; хапче. Таблетките по-трудно се приемат от организма.
прил. таблѐтен, таблѐтна, таблѐтно, мн. таблѐтни.

Грешни изписвания (3)

  • таблеткъ
  • тъблетка
  • тъблеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. таб-лет-ка
членувано таб-лет-ка-та
мн.ч. таб-лет-ки
членувано таб-лет-ки-те
звателна форма