табан

Речник на българския език

1. таба̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. таба̀ни, (два) таба̀на, м.
1. Остар. Долната част на ходило на крак, която се допира до земята при ходене.
2. Разг. Подметка.

Грешни изписвания (1)

  • тъбан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-бан
непълен член та-ба-на
пълен член та-ба-нът
мн.ч. та-ба-ни
членувано та-ба-ни-те
бройна форма та-ба-на
звателна форма —

2. Таба̀н — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Тъбан

Връзки