табакера

Речник на българския език

табакѐра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. табакѐри, ж. Плоска кутийка, най-често метална, за съхраняване на цигари. Сребърна табакера.

Грешни изписвания (7)

  • табакеръ
  • табъкера
  • табъкеръ
  • тъбакера
  • тъбакеръ
  • тъбъкера
  • тъбъкеръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ба-ке-ра
членувано та-ба-ке-ра-та
мн.ч. та-ба-ке-ри
членувано та-ба-ке-ри-те
звателна форма