сюита

Речник на българския език

сюѝта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сюѝти, ж. Циклично музикално произведение, което се състои от няколко различни по съдържание и форма части с общ замисъл. Старинната сюита се състои от четири части. Танцова сюита.

Грешни изписвания (5)

  • сйоита
  • сйоитъ
  • сйуита
  • сйуитъ
  • сюитъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сю-и-та
членувано сю-и-та-та
мн.ч. сю-и-ти
членувано сю-и-ти-те
звателна форма