сюзерен

Речник на българския език

сюзерѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сюзерѐни, м.
1. ист. През феодализма в Западна Европа — едър земевладелец, който господства над зависими от него васали.
2. Спец. Държава, която държи във васално подчинение друга държава или част от територията ѝ.
прил. сюзерѐнен, сюзерѐнна, сюзерѐнно, мн. сюзерѐнни.

Грешни изписвания (5)

  • сйозерен
  • сйозирен
  • сйузерен
  • сйузирен
  • сюзирен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сю-зе-рен
непълен член сю-зе-ре-на
пълен член сю-зе-ре-нът
мн.ч. сю-зе-ре-ни
членувано сю-зе-ре-ни-те
бройна форма сю-зе-ре-на
звателна форма