сюблимен

Речник на българския език

сюблимен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сюб-ли-мен
непълен член сюб-лим-ния
пълен член сюб-лим-ни-ят
ж. р. сюб-лим-на
членувано сюб-лим-на-та
ср. р. сюб-лим-но
членувано сюб-лим-но-то
мн. ч. сюб-лим-ни
членувано сюб-лим-ни-те