съюзен

Речник на българския език

1. съю̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. съю̀з

Грешни изписвания (3)

  • саюзен
  • саюзин
  • съюзин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-ю-зен
непълен член съ-юз-ния
пълен член съ-юз-ни-ят
ж. р. съ-юз-на
членувано съ-юз-на-та
ср. р. съ-юз-но
членувано съ-юз-но-то
мн. ч. съ-юз-ни
членувано съ-юз-ни-те

2. съюзен — мин. страд. прич. м. р.

съюзен е производна форма на съюзя (мин. страд. прич. м. р.).