съчма

Речник на българския език

съчма̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. съчмѝ, ж. Сачма.

Грешни изписвания (3)

  • сачма
  • сачмъ
  • съчмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съч-ма
членувано съч-ма-та
мн.ч. съч-ми
членувано съч-ми-те
звателна форма