съчиняване

Речник на българския език

съчиняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • съчинъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-чи-ня-ва-не
членувано съ-чи-ня-ва-не-то
мн.ч. съ-чи-ня-ва-ния
членувано съ-чи-ня-ва-ни-я-та