съцветие

Речник на българския език

съцвѐтие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съцвѐтия, ср. Съвкупност от цветове, струпани върху едно стъбло.

Грешни изписвания (1)

  • сацветие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съц-ве-тие
членувано съц-ве-ти-е-то
мн.ч. съц-ве-тия
членувано съц-ве-ти-я-та