съученичка

Речник на българския език

съученичка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-у-че-нич-ка
членувано съ-у-че-нич-ка-та
мн.ч. съ-у-че-нич-ки
членувано съ-у-че-нич-ки-те
звателна форма