съумяване

Речник на българския език

съумяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • съумъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-у-мя-ва-не
членувано съ-у-мя-ва-не-то
мн.ч. съ-у-мя-ва-ния
членувано съ-у-мя-ва-ни-я-та