състудент

Речник на българския език

състудѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • састодент
  • састудент
  • състодент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. със-ту-дент
непълен член със-ту-ден-та
пълен член със-ту-ден-тът
мн.ч. със-ту-ден-ти
членувано със-ту-ден-ти-те
бройна форма със-ту-ден-та
звателна форма