състезателка

Речник на българския език

състеза̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. състеза̀телки, ж. Жена състезател.

Грешни изписвания (15)

  • састезателка
  • састезателкъ
  • састезатилка
  • састезатилкъ
  • састизателка
  • састизателкъ
  • састизатилка
  • састизатилкъ
  • състезателкъ
  • състезатилка
  • състезатилкъ
  • състизателка
  • състизателкъ
  • състизатилка
  • състизатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. със-те-за-тел-ка
членувано със-те-за-тел-ка-та
мн.ч. със-те-за-тел-ки
членувано със-те-за-тел-ки-те
звателна форма