състезателен

Речник на българския език

състеза̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

състеза̀телна, състеза̀телно, мн. състеза̀телни, прил. Който се отнася до състезание или е предназначен за състезание. Състезателен номер. Състезателна писта. Състезателен изпит.

Грешни изписвания (15)

  • састезателен
  • састезателин
  • састезатилен
  • састезатилин
  • састизателен
  • састизателин
  • састизатилен
  • састизатилин
  • състезателин
  • състезатилен
  • състезатилин
  • състизателен
  • състизателин
  • състизатилен
  • състизатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. със-те-за-те-лен
непълен член със-те-за-тел-ния
пълен член със-те-за-тел-ни-ят
ж. р. със-те-за-тел-на
членувано със-те-за-тел-на-та
ср. р. със-те-за-тел-но
членувано със-те-за-тел-но-то
мн. ч. със-те-за-тел-ни
членувано със-те-за-тел-ни-те