състарен

Речник на българския език

1. състарѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • састарен
  • састърен
  • състърен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. със-та-рен
непълен член със-та-ре-ния
пълен член със-та-ре-ни-ят
ж. р. със-та-ре-на
членувано със-та-ре-на-та
ср. р. със-та-ре-но
членувано със-та-ре-но-то
мн. ч. със-та-ре-ни
членувано със-та-ре-ни-те

2. състарен — мин. страд. прич. м. р.

състарен е производна форма на състаря (мин. страд. прич. м. р.).