съставляване

Речник на българския език

съставляване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • съставлъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. със-тав-ля-ва-не
членувано със-тав-ля-ва-не-то
мн.ч. със-тав-ля-ва-ния
членувано със-тав-ля-ва-ни-я-та