съсредоточение

Речник на българския език

съсредоточение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. със-ре-до-то-че-ние
членувано със-ре-до-то-че-ни-е-то
мн.ч. със-ре-до-то-че-ния
членувано със-ре-до-то-че-ни-я-та