съскав

Речник на българския език

съ̀скав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

съ̀скава, съ̀скаво, мн. съ̀скави, прил. Който съдържа в себе си изговор на звука с. Съскави съгласни.
същ. съ̀скавост, съскавостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • съскъв
  • съскаф
  • съскъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. със-кав
непълен член със-ка-вия
пълен член със-ка-ви-ят
ж. р. със-ка-ва
членувано със-ка-ва-та
ср. р. със-ка-во
членувано със-ка-во-то
мн. ч. със-ка-ви
членувано със-ка-ви-те