съсичане

Речник на българския език

съсичане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-си-ча-не
членувано съ-си-ча-не-то
мн.ч. съ-си-ча-ния
членувано съ-си-ча-ни-я-та