съсипване

Речник на българския език

съсипване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-сип-ва-не
членувано съ-сип-ва-не-то
мн.ч. съ-сип-ва-ния
членувано съ-сип-ва-ни-я-та