съселче

Речник на българския език

съселче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-сел-че
членувано съ-сел-че-то
мн.ч. съ-сел-че-та
членувано съ-сел-че-та-та