сърцебиене

Речник на българския език

сърцебѝене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед. Ускорено биене на сърцето, предизвикано от силно чувство или поради заболяване. Имам висока температура, световъртеж и сърцебиене.

Грешни изписвания (15)

  • сарцебиене
  • сарцебиени
  • сарцебиине
  • сарцебиини
  • сарцибиене
  • сарцибиени
  • сарцибиине
  • сарцибиини
  • сърцебиени
  • сърцебиине
  • сърцебиини
  • сърцибиене
  • сърцибиени
  • сърцибиине
  • сърцибиини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сър-це-би-е-не
членувано сър-це-би-е-не-то
мн.ч. сър-це-би-е-ния
членувано сър-це-би-е-ни-я-та