сърнела

Речник на българския език

сърнѐла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сърнѐли, ж. Вид ядивна гъба с мъхната сива шапка, обикн. със светли петна.

Грешни изписвания (3)

  • сарнела
  • сарнелъ
  • сърнелъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сър-не-ла
членувано сър-не-ла-та
мн.ч. сър-не-ли
членувано сър-не-ли-те
звателна форма