сърне

Речник на българския език

сърнѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. сърнѐта, ср. Малкото на сърната.
същ. умал. сърнѐнце, мн. сърнѐнца, ср.

Грешни изписвания (1)

  • сарне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сър-не
членувано сър-не-то
мн.ч. сър-не-та
членувано сър-не-та-та