съребрен

Речник на българския език

сърѐбрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

сърѐбрена, сърѐбрено, мн. сърѐбрени, прил.
Роднини по съребрена линия. — Лица, които имат общ родоначалник, но не произхождат едно от друго (не са родители, деца, внуци един спрямо друг).

Грешни изписвания (3)

  • саребрен
  • саребрин
  • съребрин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-реб-рен
непълен член съ-реб-ре-ния
пълен член съ-реб-ре-ни-ят
ж. р. съ-реб-ре-на
членувано съ-реб-ре-на-та
ср. р. съ-реб-ре-но
членувано съ-реб-ре-но-то
мн. ч. съ-реб-ре-ни
членувано съ-реб-ре-ни-те