сърдене

Речник на българския език

съ̀рдене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сърдени
  • сърдине
  • сърдини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сър-де-не
членувано сър-де-не-то
мн.ч. сър-де-ния
членувано сър-де-ни-я-та