съпътстване

Речник на българския език

съпътстване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-път-с-тва-не
членувано съ-път-с-тва-не-то
мн.ч. съ-път-с-тва-ния
членувано съ-път-с-тва-ни-я-та