съпровод

Речник на българския език

съпрово̀д съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Музикално изпълнение, което съпровожда отделно изпълнение. Песента е изпълнена в съпровод на китара.
2. Група лица, които придружават някого. Военен съпровод.

Синоними

Грешни изписвания (4)

  • сапровот
  • сапрувот
  • съпровот
  • съпрувот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съп-ро-вод
непълен член съп-ро-во-да
пълен член съп-ро-во-дът
мн.ч. съп-ро-во-ди
членувано съп-ро-во-ди-те
бройна форма съп-ро-во-да
звателна форма