съпритежателски

Речник на българския език

съ̀притежа̀телски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • съпретежателске
  • съпретежателски
  • съпретежатилске
  • съпретежатилски
  • съпретижателске
  • съпретижателски
  • съпретижатилске
  • съпретижатилски
  • съпритежателске
  • съпритежатилске
  • съпритежатилски
  • съпритижателске
  • съпритижателски
  • съпритижатилске
  • съпритижатилски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съп-ри-те-жа-тел-с-ки
непълен член съп-ри-те-жа-тел-с-кия
пълен член съп-ри-те-жа-тел-с-ки-ят
ж. р. съп-ри-те-жа-тел-с-ка
членувано съп-ри-те-жа-тел-с-ка-та
ср. р. съп-ри-те-жа-тел-с-ко
членувано съп-ри-те-жа-тел-с-ко-то
мн. ч. съп-ри-те-жа-тел-с-ки
членувано съп-ри-те-жа-тел-с-ки-те