съпритежателка

Речник на българския език

съпритежателка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съп-ри-те-жа-тел-ка
членувано съп-ри-те-жа-тел-ка-та
мн.ч. съп-ри-те-жа-тел-ки
членувано съп-ри-те-жа-тел-ки-те
звателна форма