съприкосновявам се

Речник на българския език

съприкосновя̀вам се непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

съприкосновя̀ваш се, несв.; с какво/с кого. В съприкосновение съм; допирам се, общувам.

Грешни изписвания (31)

  • сапрекосновявам се
  • сапрекосновявъм се
  • сапрекоснувявам се
  • сапрекоснувявъм се
  • сапрекусновявам се
  • сапрекусновявъм се
  • сапрекуснувявам се
  • сапрекуснувявъм се
  • саприкосновявам се
  • саприкосновявъм се
  • саприкоснувявам се
  • саприкоснувявъм се
  • саприкусновявам се
  • саприкусновявъм се
  • саприкуснувявам се
  • саприкуснувявъм се
  • съпрекосновявам се
  • съпрекосновявъм се
  • съпрекоснувявам се
  • съпрекоснувявъм се
  • съпрекусновявам се
  • съпрекусновявъм се
  • съпрекуснувявам се
  • съпрекуснувявъм се
  • съприкосновявъм се
  • съприкоснувявам се
  • съприкоснувявъм се
  • съприкусновявам се
  • съприкусновявъм се
  • съприкуснувявам се
  • съприкуснувявъм се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съп-ри-кос-но-вя-вам съп-ри-кос-но-вя-ва-ме
2 лице съп-ри-кос-но-вя-ваш съп-ри-кос-но-вя-ва-те
3 лице съп-ри-кос-но-вя-ва съп-ри-кос-но-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съп-ри-кос-но-вя-вах съп-ри-кос-но-вя-вах-ме
2 лице съп-ри-кос-но-вя-ва съп-ри-кос-но-вя-вах-те
3 лице съп-ри-кос-но-вя-ва съп-ри-кос-но-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съп-ри-кос-но-вя-вах съп-ри-кос-но-вя-вах-ме
2 лице съп-ри-кос-но-вя-ва-ше съп-ри-кос-но-вя-вах-те
3 лице съп-ри-кос-но-вя-ва-ше съп-ри-кос-но-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съприкосновявал съм съприкосновявала съм съприкосновявало съм съприкосновявали сме
2 лице съприкосновявал си съприкосновявала си съприкосновявало си съприкосновявали сте
3 лице съприкосновявал е съприкосновявала е съприкосновявало е съприкосновявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съприкосновявал бях съприкосновявала бях съприкосновявало бяхме съприкосновявали
2 лице беше съприкосновявал беше съприкосновявала беше съприкосновявало бяхте съприкосновявали
3 лице беше съприкосновявал беше съприкосновявала беше съприкосновявало бяха съприкосновявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съприкосновявам ще съприкосновяваме
2 лице ще съприкосновяваш ще съприкосновявате
3 лице ще съприкосновява ще съприкосновяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съприкосновявал ще съм съприкосновявала ще съм съприкосновявало ще сме съприкосновявали
2 лице ще си съприкосновявал ще си съприкосновявала ще си съприкосновявало ще сте съприкосновявали
3 лице ще е съприкосновявал ще е съприкосновявала ще е съприкосновявало ще са съприкосновявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съприкосновявам щяхме да съприкосновяваме
2 лице щеше да съприкосновяваш щяхте да съприкосновявате
3 лице щеше да съприкосновява щяха да съприкосновяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съприкосновявал щях да съм съприкосновявала щях да съм съприкосновявало щяхме да сме съприкосновявали
2 лице щеше да си съприкосновявал щеше да си съприкосновявала щеше да си съприкосновявало щяхте да сте съприкосновявали
3 лице щеше да е съприкосновявал щеше да е съприкосновявала щеше да е съприкосновявало щяха да са съприкосновявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съприкосновявал съм съприкосновявала съм съприкосновявало съм съприкосновявали сме
2 лице съприкосновявал си съприкосновявала си съприкосновявало си съприкосновявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съприкосновявал съм съприкосновявала съм съприкосновявало съм съприкосновявали сме
2 лице съприкосновявал си съприкосновявала си съприкосновявало си съприкосновявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съприкосновявал била съм съприкосновявала било съм съприкосновявало били сме съприкосновявали
2 лице бил си съприкосновявал била си съприкосновявала било си съприкосновявало били сте съприкосновявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съприкосновявам щяла съм да съприкосновявам щяло съм да съприкосновявам щели сме да съприкосновяваме
2 лице щял си да съприкосновяваш щяла си да съприкосновяваш щяло си да съприкосновяваш щели сте да съприкосновявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съприкосновявал щяла съм да съм съприкосновявала щяло съм да съм съприкосновявало щели сме да сме съприкосновявали
2 лице щял си да си съприкосновявал щяла си да си съприкосновявала щяло си да си съприкосновявало щели сте да сте съприкосновявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съприкосновявал бих съприкосновявала бих съприкосновявало бихме съприкосновявали
2 лице би съприкосновявал би съприкосновявала би съприкосновявало бихте съприкосновявали
3 лице би съприкосновявал би съприкосновявала би съприкосновявало биха съприкосновявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съп-ри-кос-но-вя-вай съп-ри-кос-но-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съп-ри-кос-но-вя-вал
непълен член съп-ри-кос-но-вя-ва-лия
пълен член съп-ри-кос-но-вя-ва-ли-ят
женски род съп-ри-кос-но-вя-ва-ла
членувано съп-ри-кос-но-вя-ва-ла-та
среден род съп-ри-кос-но-вя-ва-ло
членувано съп-ри-кос-но-вя-ва-ло-то
множествено число съп-ри-кос-но-вя-ва-ли
членувано съп-ри-кос-но-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съп-ри-кос-но-вя-вал
женски род съп-ри-кос-но-вя-ва-ла
среден род съп-ри-кос-но-вя-ва-ло
множествено число съп-ри-кос-но-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съп-ри-кос-но-вя-ващ
непълен член съп-ри-кос-но-вя-ва-щия
пълен член съп-ри-кос-но-вя-ва-щи-ят
женски род съп-ри-кос-но-вя-ва-ща
членувано съп-ри-кос-но-вя-ва-ща-та
среден род съп-ри-кос-но-вя-ва-що
членувано съп-ри-кос-но-вя-ва-що-то
множествено число съп-ри-кос-но-вя-ва-щи
членувано съп-ри-кос-но-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съп-ри-кос-но-вя-вай-ки